Нанотехнологията се занимава със създаването, изследването и използването на екстремно малки структури. Представката “Nano” произхожда от гръцки и означава голям колкото джудже. Един нанометър (nm = една милиардна част от метъра) е една милионна част от милиметъра и съответства по големина на около една десетохилядна от големината на човешкия косъм, при което се намира в ултра малкия обхват на атомите и молекулите. Наредени един до друг 4 до 6 атома дават представа за големината на един нанометър. Наночастиците или полимерите (по-малки от 100 nm) са градивните елементи на тази технология. Чрез целенасочено изграждане на материалите на ниво атоми, както и чрез използването на изключителния феномен, който се появява при тези малки мащаби, се открива необикновено огромно изобилие от възможности и то почти във всички области на енергетиката, медицината, фармацевтиката и т.н. На атомно ниво няма вече граници между химията, биологията и физиката, всичко се отнася до технологията на напречното сечение, това значи, че при много браншове няма вече разграничения.
Един елемент на наноструктурата се отнася по големина към големината на футболна топка така, както футболната топка се отнася към земното кълбо.
В областта на атомите печели по важност квантовият ефект (квант: като единица за количество енергия, погълната или излъчена от едно физическо поле), съответно квантовата механика (механика, която взема под внимание квантовата структура на енергията), особено при ултратънките покрития. Все едно дали в домакинството, автомобилния бранш, самолетостроенето, компютърния бранш, наночастиците правят възможно повърхнините да стават силно устойчиви на разрушаване или надраскване, спомагат за дълготрайна защита от корозия, екстремна антифрикционна способност.
Когато молекулите, които се носят неорганизирано в материалите се структурират така, че всеки атом заема точното си място, невъзможното става възможно. Контролирано и плътно подредени, материалите придобиват нова сила. Производствените процеси стават по-лесни, по-евтини и по-безвредни за околната среда. Нанотехнологията манипулира молекулите чрез електричество, магнетизъм или химия по начин, по който те самостоятелно могат да се пренаредят. Тук като пример може да се посочи самата природа: клетката и нейните функции. Целта на нанотехнологията е молекулите сами да се пренареждат и да не се разместват с човешка ръка. Тези молекули по възможност трябва сами да се възпроизвеждат, нещо което са успели да постигнат междувременно японските учени.
Нанотехнологията посочва бъдещето за следващите десетилетия и отваря нови възможности на пазара. В експертните кръгове и в медиите тя е известна като ключовата технология на 21 век. В Германия се провеждат големи изследвания в тази област под формата на проекти между обществени изследователски институти и предприятия. Съществуват специални центрове, които се различават по тематичните си специализации. Тези центрове са свързани с големи предприятия , висши учебни заведения, университети, изследователски институти, търговски камари. Притежателят на рисковия капитал участва също във финансирането на проектите или като съюз, или като страни.
|